Някои мисли след шумотевицата.

Преминаха дългоочакваните протести , отмина и изслушването на Желева.Затихнаха силните емоции в дебатите предшестващи и следващи тези събития.Използвам ги само като повод, защото примерите в подкрепа на тезата ми могат да бъдат безкрайни.За пореден път сменихме политиците на власт и за пореден път се убедихме, че нещо в самата система куца.Нямаме работещ, ефективен механизъм за избор на компетентни и отговорни хора, които да ни представляват.Нямаме работещ и ефективен механизъм за смяна на избраните и несправящи се с поставените им от нас цели.
През последните 20 години, въпреки илюзията, че се движим в избраната посока, всъщност тичаме на място.Цяло едно поколение, нашето поколение, е похаречно и резултата е нулев.Нямаме прозрачност на управлението на държавата, нямаме ефективна и независима съдебна система, нямаме отговорна и работеща местна власт, нямаме независими медии.
Всъщност какво постигнахме през последните 20 години?Това, което имаме сега ли беше целта ни?
Ако искаме да имаме това, което всъщност ни се полага по принцип, а именно труда ни да ни носи благосъстояние,следва да преосмислим самия механизъм по който управляваме държавата си.Защото сега труда ни е ограбван от корумпирани чиновници, от некомпетентни политици и от неефективни институции.Къде ни е грешката?Какво недогледахме и какво можем да направим всъщност?
Време е да се огледаме за отговор.Защото смяната на играчите се оказа недостатъчно, а времето минава и живота ни също.