...и отворих очи.
Облегнах се на обраслия с мъх дънер. Сянката на буковата гора ми зашептя
свои си спомени.
Усмихнах се и ето, че размахвам босите си крака,
провесени през ръба на Вселената.
Какво ли правя тук?
Ами заразявам с усмивки съседната Вселена...
Усмихнато аз ти благодаря
ОтговорИзтриванеза тази споделена красота!:)
Много е красиво!
ОтговорИзтриванеПоздрави!
Благодаря ви, приятели! Радвам се, че малките мои споделени парченца ви усмихват...
ОтговорИзтриване