четвъртък, 21 януари 2010 г.

Поседнах за малко...



...и отворих очи.

Облегнах се на обраслия с мъх дънер.
Сянката на буковата гора ми зашептя
свои си спомени.
Усмихнах се и ето, че размахвам босите си крака,
провесени през ръба на Вселената.
Какво ли правя тук?
Ами заразявам с усмивки съседната Вселена...















3 коментара:

  1. Усмихнато аз ти благодаря
    за тази споделена красота!:)

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ви, приятели! Радвам се, че малките мои споделени парченца ви усмихват...

    ОтговорИзтриване

Вашето мнение е важно за мен.Моля пишете на кирилица и спазвайте добрия тон към всички.
Благодаря!