понеделник, 25 януари 2010 г.

Къде е Той...

В събота вечерта, вместо телевизионно губене на време, си пуснах един филм - митологична епопея с Арманд Асанте- Одисей.
Снощи, докато влака се опитваше безуспешно да ме приспи, замислен след един теологичен разговор с интересен спътник и спомняйки си филма(който го е гледал ще се сети за връзката),ми хрумна следното: Той(да ТОЙ) има не по-малка нужда от нас, хората, отколкото ние от Него.И докато по въпроса с нашата нужда са казвани много неща, не можах да си спомня да съм прочел нещо за Неговата.А тя е жизнено важна.Хората сме му нужни, защото сме единствения Му шанс да съществува извън себе си.Да има образ извън всеобхватното.Да има мислими граници.Т.е. да съществуа.
Обърнах се на другата страна и заспах.Не че продължи дълго, но пък беше хубаво.
Може да звучи еретично, но аз знам, че Той ме разбира.









петък, 22 януари 2010 г.

Интимно



вечната скитница

В безбрежната тиха самотност,
светлината е някъде там.
Протягаш ръце...
Протяга ръце...
И завършвате...себе си.











четвъртък, 21 януари 2010 г.

Опит за разсъждение по тема...



Взимам повод за следващите драсканици от една статия в читалнята си. Ако прочетете статията, надявам се ще разберете какво е провокирало желанието ми за публични размишления.
Дали Демокарцията и Капитализмът са необходимите и достатъчни усповия за просперитет на едно общество? Този въпрос изглежда решен, но на мен ми се иска да поразсъждавам.И така. От къде тръгва всичко? Моят отговор е Свободата.При това не тази свобода, която е записана в харти, конституции и закони, а свободата дарена със самия факт на раждането на човека - свободата да проявява свободната си воля. Тази изконна свобода е една и съща за всеки човек, роден на Земята. От тази Свобода произтичат всички други свободи. В този смисъл, доколкото Демокрацията е делегиране на права, то тя е и преотстъпване на свобода или на части от Свободата. Можем да приемем, че това е доброволно заемане (временно лишаване?!) на някакви части от изконната ни свобода на някой друг - целесъобразен механизъм за приемливо функциониране на Държавата. Очевидно е: Всеки от нас има интерес Демокрацията да функиционира така, че упражняването на власт(ползване на заетата свобода) от делегатите, да не превишава "обема" на делегираната свобода(власт).
Относно Капитализма-свещената крава на всички, определящи се като демократи.
Капитализма е механизъм за преливане (дали ме е страх да използвам друга дума - изсмукване) на ресурси (труд, време) от по-голяма група хора към по-малка група хора и обсебване на земни ресурси ( полезни изкопаеми, земя, вода) от ограничена група хора, за сметка на правото на всички останали хора. Основният инструмент на този механизъм за преразпределяне(преливане,изсмукване) на ресурси са парите. Опитите на Капитализма да "смели" чрез основния си инструмент, всички аспекти на човешкия живот, за съжаление влияят върху сферата на чисто човешките взаимоотношения, отнемайки от мястото на честността, почтеността и доверието.
И още нещо. Огледайте се около себе си. Имаме конституционно закрепени демокрация и капитализъм. Харесва ли ви гледката?
Съзнавам, че без посочването на конкретни алтернативи, написаното от мен "олеква", но целта ми не е да давам отговори, а да провокирам размишления. Освен това не съм написал нищо, което да не е казано преди мен. Колко хитро , нали?
Все пак да внимаваме. Лесните отговори винаги се оказват измамно верни.
Да потърсим заедно...














Поседнах за малко...



...и отворих очи.

Облегнах се на обраслия с мъх дънер.
Сянката на буковата гора ми зашептя
свои си спомени.
Усмихнах се и ето, че размахвам босите си крака,
провесени през ръба на Вселената.
Какво ли правя тук?
Ами заразявам с усмивки съседната Вселена...















сряда, 20 януари 2010 г.

За снега...



Преди години, когато "..дърветата бяха големи" (странно е , че помня филма :)), зимите биваха снежни. Много неща, които и тогава съм забелязвал, разбирам едва сега. Или по-скоро съм склонен да им придам друг смисъл. Кой знае.
Снега скрива от погледа тъжността на оголените дървета, скрива грозотата на разкаляните тротоари, скрива абсурда на разбитите улици, скрива сивотата на еднообразните сгради. Снега не търпи върху себе си петната на ежедневието и безпощадно отбелязва чрез тях собствената ни грозота.
Снега попива в себе си всички незначителни шумове и ни дава шанса да се вслушаме в себе си.Отделяйки ни от шумовете на света, ни дава дълбоката тишина на самите нас. Ако сме готови да я чуем.
Обичам обилния сняг.Връща ме в детството и ме подсеща, че красивото е възможно...








Разходка



някъде там...



В тишината на нощта затварям очи и
се връщам в моето пътуване.
Сред безбройните споделени пътувания
на другите...











вторник, 19 януари 2010 г.

шипчета...

През последните седмици, пък и не само, бяхме залети от драматични събития в политическия живот.Ето и сега телевизора ме убеждава колко важно нещо е политиката, като едни умни и обиграни в говоренето хора демонстрират проблясванията на егото си.
През последната седмица, за добро или за лошо,вниманието ми беше погълнато именно от политическите събития, като оптите ми бързо да натрупам впечатления ме отведе на много интересно място.
Тръгвайки от политиката в блог - пространството, едновременно с утихването на страстите около Р.Желева, пред мен се откри един друг свят.Пространство,което винаги съм търсил и виждал, но сега то се открои в антиподната си на политиката същност. Пространство поразяващо с естествената красота на споделянето и самородния блясък на всеки талант. Проблясъци на откровението, бисерчета на мерената реч, пъстри парченца любов.
Два, като че абсолютно недокосващи се, немислимо противоположни, неспособни на допирни точки светове. И все пак си приличат по нещо.И двата свята влияят на живота ни със страшна сила.Единия въпреки желанието ни(уви), а другия (единствено поканен от нас) ни променя и открива за света.
Моето дълбоко убеждение е, че всеки от нас е длъжен пред себе си и пред децата си да вложи всяка своя секунда, всеки свой талант за да променим обществото и държавата. Да ги променим така, че нашите деца да харесват мястото където живеят и хората с които се разминават по улиците. Да вложим цялата си любов, цялата си доброта в това, което правим. Резултат не може да няма. Просто не може!











Сутрешно...



за морето с любов



Слънцето се събужда,
окъпано в морски лъчи.
За всеки започнат миг,
усмихнат в тъгата на дните ни...


петък, 15 януари 2010 г.

Някои мисли след шумотевицата.

Преминаха дългоочакваните протести , отмина и изслушването на Желева.Затихнаха силните емоции в дебатите предшестващи и следващи тези събития.Използвам ги само като повод, защото примерите в подкрепа на тезата ми могат да бъдат безкрайни.За пореден път сменихме политиците на власт и за пореден път се убедихме, че нещо в самата система куца.Нямаме работещ, ефективен механизъм за избор на компетентни и отговорни хора, които да ни представляват.Нямаме работещ и ефективен механизъм за смяна на избраните и несправящи се с поставените им от нас цели.
През последните 20 години, въпреки илюзията, че се движим в избраната посока, всъщност тичаме на място.Цяло едно поколение, нашето поколение, е похаречно и резултата е нулев.Нямаме прозрачност на управлението на държавата, нямаме ефективна и независима съдебна система, нямаме отговорна и работеща местна власт, нямаме независими медии.
Всъщност какво постигнахме през последните 20 години?Това, което имаме сега ли беше целта ни?
Ако искаме да имаме това, което всъщност ни се полага по принцип, а именно труда ни да ни носи благосъстояние,следва да преосмислим самия механизъм по който управляваме държавата си.Защото сега труда ни е ограбван от корумпирани чиновници, от некомпетентни политици и от неефективни институции.Къде ни е грешката?Какво недогледахме и какво можем да направим всъщност?
Време е да се огледаме за отговор.Защото смяната на играчите се оказа недостатъчно, а времето минава и живота ни също.

вторник, 12 януари 2010 г.

За прословутия интерфейс, трафичните данни и "невъзможните" 2 часа

Според медиите днес се е провело обсъждане на измененията в ЗЕС.На въпросното обсъждане, представители на трите мобилни оператора в хор твърдят, че не могат да изпълнят поискания от МВР срок за предоставяне на трафични данни.Освен това, като аргумент срещу този срок, се изтъква необходимостта от допълнителни разходи.
Забележете! Поне трима нови служители за 24 часово дежурство!
За всеки специалист в телекомуникациите е ясно, че твърденията на операторите са меко казано смешни.
Първо: Всеки телекомуникационен(не само мобилните) оператор има в мрежата си т.нар. билинг система. Система,която дава в реално време информация за продължителността и избрания номер за ВСЯКО обаждане.На базата на тези данни операторите(ВСИЧКИ) изготвят сметките на своите абонати.
Извличането на справка от тази база данни не изисква допълнително програмно осигуряване, компютри или някаква друга инвестиция.
Второ:Единственото, което е нужно за предоставяне на необходимата информация са съответния брой оператори за 24 часово дежурство, както и сигурен начин за изпращане на информацията.Сами преценете допълнителните разходи на операторите, съотнесени към разходите за която и да е друга тяхна дейност, както и към приходите им.
Тъй като предоставянето на трафична информация не е нито финасов, нито технически, нито дори организационен проблем, то защо тогава сме свидетели на подобна реакция?
Нарочно отделям от този коментар мненията на интернет доставчиците, защото там събирането на трафична информация не е присъща част от дейността, тъй като трафика (ако се плаща), се измерва в количество информация и няма необходимост от събиране на данни за направлениета.