вторник, 27 април 2010 г.

Паралели II

Ето ви едни ето ви и друг . А ето и едни други. 
Все са носители на човешки гени. Кои са ХОРАТА, кажете вие.

Бесен съм и питам: Хора, къде сте?

понеделник, 26 април 2010 г.

Не забравяйте...

Преди няколко дни гледах кадри с ликвидирането на аварията в Чернобил и реших, че ще напиша няколко реда по този въпрос. Днес няколко часа търсих в гугъл кадри от онова време, но препратките сочеха само към коментари, повече или по- малко клонящи към политически изводи или към технически подробности за катастрофата.
Това, което искам да отбележа аз са хората. Хората които са предотвратявали разширяване на аварията, както и са погребвали реактора с почти голи ръце. Ето ги. Обикновени герои.


Мислили ли сте, какво щеше да стане, ако не бяха загасили пожара и се беше случил съвсем реалния ядрен взрив, с предполгаема мощност около 5 килотона. А никой не помни имената им. Няма и да ги научим.

Немарливост или подкупност..

Момченце на 2 годинки почина във варненска болница преди няколко дни. Оказа се, че в болницата имало места, както и лекарства в болничната аптека, но родителите били разтакавани към друга болница, принуждавани да търсят лекарствата. Под настиска на медиите от болницата набързо направиха проверка и уволниха  няколко човека.
Да ама не!
Прокуратурата следва да се самосезира по публикациите и да изправи пред съда виновните. Защото виновни има. Виновни заради немарливост или още по-лошо за подкупност. 
Единственият начин да се спрат издевателствата над пациентите е да се разследва и наказва веднага, защото уволнението не е наказание, а по-скоро избягване на наказанието.
Да видим сега дали сме по-чувствителни към кучешките неволи или човешкият живот в България все пак има цена.



четвъртък, 22 април 2010 г.

Какво искам(е)


Поспрете за малко и си помислете.
Какво искате да имате? Ама наистина много искате да го имате!
А сега си отговорете на въпроса :
Какво ще се промени, ако го получите?
помислете още малко, или повече и върху измамно еднаквия въпрос:
Какво искате всъщност?
замислихте се...
И какво ще се промени ако това, което искате, се случи?
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
още ли мислите?  Това е хубаво...
Да ви попитам ли какво ще направите за да получите първото и за да се случи второто?





вторник, 20 април 2010 г.

Ако забравяме...


понеже не мога да напиша нищо по-добро, а историята 
трябва да се помни...българската..





понеделник, 19 април 2010 г.

Паралели...


Протягам ръка и докосвам устните ти.
Началото е.
Случване на предопределения ми смисъл.
Няколко безкрайни мига, докато  ръката ми се откъсне, ме имаше.
...до следващото докосване...





сряда, 7 април 2010 г.

Споделяне...


Днес, както всеки ден, наминах тук и намерих едно малко или пък голямо съкровище. Отнесох се някъде...и ето парченцата:
настръхване, усещане, че аха си уловил неуловимото и една дълбока, всеобхватна нега...

Споделете вашите парченца...

Павле, благодаря ти за подаръка!




четвъртък, 1 април 2010 г.

За истината


Много години търсих единствената истина. Изчетох безброй книги. Търсих невидимите зрънца. Намирах безценните мисли на мъдри хора. Подреждах, събирах, изваждах за да изкристализира най-после отговора. Вечната истина. Неотменимата истина. Тази, която всички търсим , а никога не намираме. Днес ще я споделя с вас.
Просто елате тук