сряда, 20 януари 2010 г.

За снега...



Преди години, когато "..дърветата бяха големи" (странно е , че помня филма :)), зимите биваха снежни. Много неща, които и тогава съм забелязвал, разбирам едва сега. Или по-скоро съм склонен да им придам друг смисъл. Кой знае.
Снега скрива от погледа тъжността на оголените дървета, скрива грозотата на разкаляните тротоари, скрива абсурда на разбитите улици, скрива сивотата на еднообразните сгради. Снега не търпи върху себе си петната на ежедневието и безпощадно отбелязва чрез тях собствената ни грозота.
Снега попива в себе си всички незначителни шумове и ни дава шанса да се вслушаме в себе си.Отделяйки ни от шумовете на света, ни дава дълбоката тишина на самите нас. Ако сме готови да я чуем.
Обичам обилния сняг.Връща ме в детството и ме подсеща, че красивото е възможно...








4 коментара:

  1. споделям:):)Щастлива 2010 година!

    ОтговорИзтриване
  2. http://prolet.deviantart.com/art/Winter-146402843

    Не просто възможно. То е навсякъде. Благодаря, че виждаш:-)

    ОтговорИзтриване
  3. А чувал ли си как снега скърца когато се разхождаш и при всяка твоя стъпка издава невероятен звук? Виждал ли си как светлините се отразяват в снега и го правят да блести? А виждал ли си някога снежинка, такава бяла, пухкава и нежна, когато те докосне, на целувката жарта не издържала как става на сълза?


    Хубаво е да можеш да запазиш детското в себе си и да се насладиш на всеки един момент.

    ОтговорИзтриване
  4. Поразително е колко много красота има в нещо толкова "обикновено" бяло. Нищо не ни пречи да откриваме снега постоянно...ако вали разбира се.

    ОтговорИзтриване

Вашето мнение е важно за мен.Моля пишете на кирилица и спазвайте добрия тон към всички.
Благодаря!