Снощи, докато влака се опитваше безуспешно да ме приспи, замислен след един теологичен разговор с интересен спътник и спомняйки си филма(който го е гледал ще се сети за връзката),ми хрумна следното: Той(да ТОЙ) има не по-малка нужда от нас, хората, отколкото ние от Него.И докато по въпроса с нашата нужда са казвани много неща, не можах да си спомня да съм прочел нещо за Неговата.А тя е жизнено важна.Хората сме му нужни, защото сме единствения Му шанс да съществува извън себе си.Да има образ извън всеобхватното.Да има мислими граници.Т.е. да съществуа.
Обърнах се на другата страна и заспах.Не че продължи дълго, но пък беше хубаво.
Може да звучи еретично, но аз знам, че Той ме разбира.
Мъдро и дълбоко. Навлязъл си в себе си, спомнил си си Истината. Ако начинът да го направиш е била Любовта - това е прекрасно. Но ние не сме единствения му шанс да съществува извън себе си. Толкова малка прашинка от творението Му сме, че няма основание да се боим за Него. Не сме единствените живи същества във Вселената, знаеш, нали? Всички са негово творение и всички обича еднакво:-)
ОтговорИзтриване