вторник, 27 април 2010 г.

Паралели II

Ето ви едни ето ви и друг . А ето и едни други. 
Все са носители на човешки гени. Кои са ХОРАТА, кажете вие.

Бесен съм и питам: Хора, къде сте?

5 коментара:

  1. Случаят е меко казано, трагичен. Понеже познавам някой друг медицински работник, потърсих неофициално мнение. Знаеш ли какво каза човека? Първо - това вродено състояние, за което става дума (Мекелов дивертикул) не е чак толкова рядко. Второ - според него детето е показвало признаци на "остър хирургичен корем" още отначало, аняколко часа по-късно категорично е било за операция. Ако това се е случило, дивертикулът е щял да бъде намерен и отстранен преди да се продупчи (перфорира, каза той). И всичко е щяло да свърши добре. Човекът казва, че там, където работи, е рутинна практика всеки пациент с подобни симптоми, който се оперира, да се проверява за такъв дивертикул. Смятай колко е рядък. Не мога да го цитирам, защото отказа категорично да си слага името под какъвто и да е коментар. Жалко е, но няма как.

    ОтговорИзтриване
  2. Алиса, на мен всичко ми е ясно и съм го изразил в статията. И без да си лекар, се вижда, че проблема е не некомпетентност, а престъпна небрежност и(или) подкупност. Постът ми тук е по-скоро един болезнен стон. Фокусът на всичките ми теми е Човекът. Къде сме, питам аз... Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  3. В предния пост по темата се въздържах да коментирам, заради неуместния парале, който си хвърлил в последното изречение.

    Ще повторя това, което сам казваш по-горе. Става въпрос не за небрежност, не и за лекарска грешка, а за превръщането на подкупа в необходима предпоставка за лечение. Преди две години се прибрах точно от въпросната болница, ревяща от ужас от сбълсъка с тази им практика и страха, че благодарение на нея има реална опасност да загубя близък човек.

    Не си го казал директно, но присъства въпросът за личната отговорност - към медицинския персонал, към институциите, които са призвани да търсят отговорност, и към нас като част от т.нар. гражданско общество.

    И колкото повече го мисля, мили ми Диогене, толкова повече ми се струва, че от голяма част от хората човекът си е отишъл.

    ОтговорИзтриване
  4. Отговорността ни е непримиримостта. Както се казва нулева толерантност към безотговорността и подкупността. В здравеопазването (не само разбира се) безотговорност и подкупност са недопустими.
    Надявам се да не си права за броя приносители на човешки гени, от които Човека си е отишъл

    ОтговорИзтриване
  5. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване

Вашето мнение е важно за мен.Моля пишете на кирилица и спазвайте добрия тон към всички.
Благодаря!