Все са носители на човешки гени. Кои са ХОРАТА, кажете вие.
Бесен съм и питам: Хора, къде сте?
вторник, 27 април 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
skip to main |
skip to sidebar
Публикациите в този блог ползват условията на Creative Commons license. Моля позовававайте се на източника!.
моето място
последни коментари..
Страници
Често наминавам тук
 |
Публикациите в този блог ползват условията на Creative Commons license. Моля позовававайте се на източника!.
Случаят е меко казано, трагичен. Понеже познавам някой друг медицински работник, потърсих неофициално мнение. Знаеш ли какво каза човека? Първо - това вродено състояние, за което става дума (Мекелов дивертикул) не е чак толкова рядко. Второ - според него детето е показвало признаци на "остър хирургичен корем" още отначало, аняколко часа по-късно категорично е било за операция. Ако това се е случило, дивертикулът е щял да бъде намерен и отстранен преди да се продупчи (перфорира, каза той). И всичко е щяло да свърши добре. Човекът казва, че там, където работи, е рутинна практика всеки пациент с подобни симптоми, който се оперира, да се проверява за такъв дивертикул. Смятай колко е рядък. Не мога да го цитирам, защото отказа категорично да си слага името под какъвто и да е коментар. Жалко е, но няма как.
ОтговорИзтриванеАлиса, на мен всичко ми е ясно и съм го изразил в статията. И без да си лекар, се вижда, че проблема е не некомпетентност, а престъпна небрежност и(или) подкупност. Постът ми тук е по-скоро един болезнен стон. Фокусът на всичките ми теми е Човекът. Къде сме, питам аз... Благодаря ти!
ОтговорИзтриванеВ предния пост по темата се въздържах да коментирам, заради неуместния парале, който си хвърлил в последното изречение.
ОтговорИзтриванеЩе повторя това, което сам казваш по-горе. Става въпрос не за небрежност, не и за лекарска грешка, а за превръщането на подкупа в необходима предпоставка за лечение. Преди две години се прибрах точно от въпросната болница, ревяща от ужас от сбълсъка с тази им практика и страха, че благодарение на нея има реална опасност да загубя близък човек.
Не си го казал директно, но присъства въпросът за личната отговорност - към медицинския персонал, към институциите, които са призвани да търсят отговорност, и към нас като част от т.нар. гражданско общество.
И колкото повече го мисля, мили ми Диогене, толкова повече ми се струва, че от голяма част от хората човекът си е отишъл.
Отговорността ни е непримиримостта. Както се казва нулева толерантност към безотговорността и подкупността. В здравеопазването (не само разбира се) безотговорност и подкупност са недопустими.
ОтговорИзтриванеНадявам се да не си права за броя приносители на човешки гени, от които Човека си е отишъл
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване