понеделник, 19 април 2010 г.

Паралели...


Протягам ръка и докосвам устните ти.
Началото е.
Случване на предопределения ми смисъл.
Няколко безкрайни мига, докато  ръката ми се откъсне, ме имаше.
...до следващото докосване...





Публикувано от Н.Никифоров в 19:12

9 коментара:

  1. Ели Маринова19 април 2010 г. в 19:31

    ...затова не откъсвай ръка..
    ела:http://prolet.deviantart.com/art/The-canyon-161179683

    ОтговорИзтриване
  2. bampi19 април 2010 г. в 19:38

    Carpe diem...ако можеш остани на пауза.

    ОтговорИзтриване
  3. Gloxy-Floxy19 април 2010 г. в 19:42

    :) Красиво е! И чувствено ... :)

    ОтговорИзтриване
  4. أمل19 април 2010 г. в 20:02

    ...адски красиво!...

    ОтговорИзтриване
  5. Н.Никифоров19 април 2010 г. в 20:16

    как да се изчервя така, че да ме видите? :)

    ОтговорИзтриване
  6. Bla19 април 2010 г. в 22:30

    Sorry, няма как.

    ОтговорИзтриване
  7. sky_mender21 април 2010 г. в 17:36

    Често след такива думи ние, дамите, сме склонни да припознаем края на началото в началото на края.

    Ех, Ники, каква стана тя - на си ти адмирациите (ми), дай си ми въженцето :).

    ОтговорИзтриване
  8. Н.Никифоров21 април 2010 г. в 18:55

    Може би е така Катя. Отдалеч някои неща се виждат по-добре, отколкото отблизо.

    ОтговорИзтриване
  9. sky_mender21 април 2010 г. в 20:02

    Отдалеч се виждат по-добре, отблизо - се усещат. В това се състои диалектиката на човешките отношения - трудно можеш да накараш душата и тялото да вървят сърце за ръка... не знам доколко и трябва изобщо. Казах ли, че много ми хареса?

    ОтговорИзтриване

Вашето мнение е важно за мен.Моля пишете на кирилица и спазвайте добрия тон към всички.
Благодаря!

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)