Преди няколко дни гледах кадри с ликвидирането на аварията в Чернобил и реших, че ще напиша няколко реда по този въпрос. Днес няколко часа търсих в гугъл кадри от онова време, но препратките сочеха само към коментари, повече или по- малко клонящи към политически изводи или към технически подробности за катастрофата.
Това, което искам да отбележа аз са хората. Хората които са предотвратявали разширяване на аварията, както и са погребвали реактора с почти голи ръце. Ето ги. Обикновени герои.
Мислили ли сте, какво щеше да стане, ако не бяха загасили пожара и се беше случил съвсем реалния ядрен взрив, с предполгаема мощност около 5 килотона. А никой не помни имената им. Няма и да ги научим.
Но помним последствията... Заради информационното затъмнение тогава 17 годишните девойки си хапвахме марули, не вземахме йод и родихме след 2 години Чернобилски плодове :( И не само помним, защото са пред очите ни денонощно, а и ориентирахме живота си в тази посока.
ОтговорИзтриванеLana, съжалявам за болката ти...
ОтговорИзтриванеВднага ти отговарям. За нас последствията щяха да са с пъти по-благоприятни. Щяхме да чуем взрива, нямаше да могат да го скрият и щеше да има стандартните антирадиационни мероприятия. Освен това остатъчната радиация при ядрен взрив е с пъти по-малко.
ОтговорИзтриванеИ нито Лана, нито ти, нито аз щяхме да хрупаме марулките.