Фен страничка във Фейсбук

Наскоро ми попадна материалче в което се бяснява кратичко как и защо да си направим фен страничка във Фейсбук. Ето ви линк, а аз ще се опитам да споделя набързо моят скромен опит с направата на такава страничка, както и с добавянето на допълнителен таб в страничката. Струва ми се, че ще бъде интересно за тези, които имат бегли познания по HTML и CSS.

И така, влезте на http://www.facebook.com, без да се логвате, ако имате личен акаунт. 

Кликнете върху Create a Page в долният край на страничката.

Отваря се следното:

Избирате за какво е страничката, попълвате името, чеквате празното квадратче и създавате страничката. Оформянето и в голямата си част е като на лична страничка, така че ще пропусна обясненията. Причините да си създадете такава страничка са обяснени на линка, който дадох в началото, така че ще опиша тук само опита си по създаването на допълнителен таб, чрез използването на свободен шаблон. Има изобилие от шаблони тук . 

Как се добавя допълнителният таб е обяснено с картинки тук, като тънките моменти са два.

Редактирането на текста на шаблона и необходимостта да имате собствен сайт, където да качите изображенията, които се използват в шаблона. Е, разбира се, за да се получи ваша страничка, в шаблона трябва да заместите някои от изображенията с ваши, както и да редактирате текста. 

Кода на шаблона се съдържа във файла code.txt, а изображенията в папката images. Тази папка, съдържаща изображенията които ще използвате, следва да качите на вашия сайт, а във файла code.txt, да замените " images/" с "http://вашия сайт/facebook_page/images/"

Аз използвах следния шаблон, а в крайна сметка се получи това. 

Надявам се да ви е полезно и интересно споделеното. Ако някой реши, че мога да му бъда полезен при създаването на такава страничка, нека попита. Забавлявайте се! 

Да пуснем книга на свобода

Не е моя идеята, просто сега достигна до мен.

"книги "пуснати на свобода". Т.е. ХУБАВИ книги, които на някого са в повече, които носят клеймо "книга пусната на свобода" и са оставени на седалка в градския транспорт, на пейка или на тротоара, в парка и пр. Ако ти хареса, можеш да я задържиш и да пуснеш друга своя хубава книга "на свобода". Клеймото можеш да си направиш сам или да го свалиш като изображение от уеб-сайт посветен на това."

Ще се опитам да направя и страничка във Фейсбук, с надеждтата популярността да я превърне в значима реалност. И тук мненията ви ще са от полза.

Безумие...

Не бях влизал известно време тук поради някакви си настроения, а освен това се бях зарекъл да не пиша по злободневни теми, но първото, което видях ме втрещи. После видях и поста на Христо, както и цялата буря по темата.
Нямам какво да добавя, освен да заявя и своето възмущение, като се надявам тези които ще наминат, да подемат вълната от възмущение.
Позволявам си само да сложа един цитат, който всички българи би следвало да знаят, особено "Четящите"... " Не се гаси туй що  не гасне!"

За красотата...

Както знаете, обикновено драскам по няколко реда от дъжд на вятър и е учудващо, че толкова хора ми отделят от вниманието си, но днес няма да ви занимавам с измишльотините си.

Преди няколко дни забелязах, че една от колежките-блогърки участва в международен конкурс.

Разрових се и открих свеж изказ, талантлив фотографски поглед и... това. Не знам за вас, но на мен много ми хареса.

Имам дълбокото убеждение, че талантът в показването и изразяването на красотата трябва да бъде подкрепян винаги. 

Затова ви призовавам да отделим няколко минути, да се
регистрираме  и да я подкрепим !

А, и щях да забравя. Конкурса позволява ежедневно гласуване, така, че не бъдете скромни...

Надявам се, като спечели, колежката да ни "черпи" редовно със споделяне в блога си на прекрасните неща, които създава.

Спомняме ли си?

За всички които не са забравили,
които не искат да забравят и също за тези,
които могат да си припомнят.

Събуждане...

Събуждам се в поредния изгрев.

Всичко наоколо е същото. Аз трябва да реша как да го виждам.

Изглежда трябва да свикна, че в този избор ще бъда сам. Винаги.

Сънуване...

Преминавам през сенките на лунните клони.

Измислям си изгреви...

Паралели II

Ето ви едни ето ви и друг . А ето и едни други. 

Все са носители на човешки гени. Кои са ХОРАТА, кажете вие.

Бесен съм и питам: Хора, къде сте?

Не забравяйте...

Преди няколко дни гледах кадри с ликвидирането на аварията в Чернобил и реших, че ще напиша няколко реда по този въпрос. Днес няколко часа търсих в гугъл кадри от онова време, но препратките сочеха само към коментари, повече или по- малко клонящи към политически изводи или към технически подробности за катастрофата.

Това, което искам да отбележа аз са хората. Хората които са предотвратявали разширяване на аварията, както и са погребвали реактора с почти голи ръце. Ето ги. Обикновени герои.

Мислили ли сте, какво щеше да стане, ако не бяха загасили пожара и се беше случил съвсем реалния ядрен взрив, с предполгаема мощност около 5 килотона. А никой не помни имената им. Няма и да ги научим.

Немарливост или подкупност..

Момченце на 2 годинки почина във варненска болница преди няколко дни. Оказа се, че в болницата имало места, както и лекарства в болничната аптека, но родителите били разтакавани към друга болница, принуждавани да търсят лекарствата. Под настиска на медиите от болницата набързо направиха проверка и уволниха  няколко човека.

Да ама не!
Прокуратурата следва да се самосезира по публикациите и да изправи пред съда виновните. Защото виновни има. Виновни заради немарливост или още по-лошо за подкупност. 

Единственият начин да се спрат издевателствата над пациентите е да се разследва и наказва веднага, защото уволнението не е наказание, а по-скоро избягване на наказанието.
Да видим сега дали сме по-чувствителни към кучешките неволи или човешкият живот в България все пак има цена.

Какво искам(е)

Поспрете за малко и си помислете.
Какво искате да имате? Ама наистина много искате да го имате!
А сега си отговорете на въпроса :
Какво ще се промени, ако го получите?
помислете още малко, или повече и върху измамно еднаквия въпрос:
Какво искате всъщност?
замислихте се...
И какво ще се промени ако това, което искате, се случи?
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
още ли мислите?  Това е хубаво...
Да ви попитам ли какво ще направите за да получите първото и за да се случи второто?

Ако забравяме...

понеже не мога да напиша нищо по-добро, а историята 
трябва да се помни...българската..

Паралели...

Протягам ръка и докосвам устните ти.
Началото е.
Случване на предопределения ми смисъл.
Няколко безкрайни мига, докато  ръката ми се откъсне, ме имаше.
...до следващото докосване...

Споделяне...

Днес, както всеки ден, наминах тук и намерих едно малко или пък голямо съкровище. Отнесох се някъде...и ето парченцата:
настръхване, усещане, че аха си уловил неуловимото и една дълбока, всеобхватна нега...

Споделете вашите парченца...

Павле, благодаря ти за подаръка!

За истината

Много години търсих единствената истина. Изчетох безброй книги. Търсих невидимите зрънца. Намирах безценните мисли на мъдри хора. Подреждах, събирах, изваждах за да изкристализира най-после отговора. Вечната истина. Неотменимата истина. Тази, която всички търсим , а никога не намираме. Днес ще я споделя с вас.
Просто елате тук

Пътища...

Ако по всякакви друмища вървял си и стигнеш до края, а имаш още останало от нозете ти, още останало от ръцете ти, разгръщали тръните...Тогава?

Проглеждане...

Дълго време не знаеше съвсем какво иска. После реши и си измисли граници, за да може да разбере. Поседна на ръба, който беше измислил, зарови стъпалата си, също измислени, в звездния прах  сътворен от някой преди него, и се взря отвъд границите.

Оказа се, че напразно ги е измислил, след като се взира отново отвъд тях. Усети смътно, че там някъде има нещо извън него, нещо което съществува независимо от желанията му, от въобажението му.  Прииска му се  да протегне ръка и да остави следа. Там.

Пролет пукна...

Птиците са полудели от пролет.
Може би защото са забравили предишната...
Или пък тази им е първа?

По пътеката

Срещнеш ли я, Любовта те осветява като всепроникващо меко Слънце. Изпълва те с живителни сили, завладява хоризонтите ти и...те подготвя за Голямото Изпитание - борбата със собственото ти Его. Има безбройни писания за  това какво е Любовта. За Истинската Любов, за Голямата Любов, за Божията Любов... Според мен Любовта е само една и тя винаги има реално човешко лице. Всичко останало за красиви абстракции, които те "предпазват" от впускане в схватката с Егото. Колко Голяма ще бъде Любовта зависи от това колко място, освободено от Егото си, ще и дадете. Няма друг начин да живеете Любов. Колкото повече място и дадете, толкова повече Любов ще живеете. Спомнете си това, когато борещото се за оцеляване Его се замята болезнено и ви заподхвърля логични причини да се откажете от Любовта. И ако сега си задавате основателния въпрос "Какво ще остане от мен, когато Егото ми изчезне съвсем?", ще ви отговоря, че не знам. Но знам, че ще науча отговора. Защото ИСКАМ да живея Любовта...ЦЯЛАТА.

За малките красоти, осмислянето и осъзнаването...

Поводът за днешните ми драсканици е съвсем прозаичен. Вчера помагах на един седмокласник да решава задачи по математика. Като на всеки седмокласник (може да има и изключения де!!), математиката му е неприятна, меко казано, и усилията да се самопринуди за самоподготовка са едно непосилно бреме. Та днес, припомняйки си вчерашните обяснения, се улових, че съм му предложил решение, което е неизпълнимо. Прегледах си записките и намерих друго, много по-лесно. Оказа се  обаче, че ще ми е много трудно да му го обясня. Парадоксално, нали? И за мен математиката през ранните ми ученически години беше неприятна. Докато в техникума не ми се падна учител, който ми помогна (явно и аз съм искал де), да открия простичката красота на математиката. Днес си припомних тези мои нагласи и се досетих как да обясня простичкото решение на младежа, но малкото ми откритие ме заведе в съвсем друга посока на мисли.

Езика ни "затваря" в определени рамки, които не могат да надхвърлят осмислянето на нещата.

Когато трябва да предадем собствения си начин на осмисляне, езика върши прекрасна работа. Стига разбира се да успеем да "прехвърлим" границата, поставена от "владеенето" на езика, нашето и на събеседника. 

Не така стоят нещата с осъзнаването. Осъзнаването на света минава през осмислянето на много неща, но отива отвъд. Осъзнаването е създаване на цялостна представа и е процес, който завършвайки, остава в непостоянна "форма", давайки възможност за "допълване" или "променяне". В тази връзка, блог-пространството е безценно. Всеки дръзнал да оставя видими следи от своите осмисляния, осъзнавания, представи, е част от процесите на осъзнаване на всички останали, докоснали се до тези следи. Може би затова е толкова интересно. Може би затова всички ние идваме тук и драскаме, събираме снимки, картини, стихове. Имаме необходимост да сме част от осъзнаването или осъзнаванията на другите хора.

Та така за красотата на математиката, осмислянето и осъзнаването. Пък може и да не е така. Казва ли ти някой?