вторник, 23 февруари 2010 г.

За малките красоти, осмислянето и осъзнаването...


Поводът за днешните ми драсканици е съвсем прозаичен. Вчера помагах на един седмокласник да решава задачи по математика. Като на всеки седмокласник (може да има и изключения де!!), математиката му е неприятна, меко казано, и усилията да се самопринуди за самоподготовка са едно непосилно бреме. Та днес, припомняйки си вчерашните обяснения, се улових, че съм му предложил решение, което е неизпълнимо. Прегледах си записките и намерих друго, много по-лесно. Оказа се  обаче, че ще ми е много трудно да му го обясня. Парадоксално, нали? И за мен математиката през ранните ми ученически години беше неприятна. Докато в техникума не ми се падна учител, който ми помогна (явно и аз съм искал де), да открия простичката красота на математиката. Днес си припомних тези мои нагласи и се досетих как да обясня простичкото решение на младежа, но малкото ми откритие ме заведе в съвсем друга посока на мисли.
Езика ни "затваря" в определени рамки, които не могат да надхвърлят осмислянето на нещата.
Когато трябва да предадем собствения си начин на осмисляне, езика върши прекрасна работа. Стига разбира се да успеем да "прехвърлим" границата, поставена от "владеенето" на езика, нашето и на събеседника. 
Не така стоят нещата с осъзнаването. Осъзнаването на света минава през осмислянето на много неща, но отива отвъд. Осъзнаването е създаване на цялостна представа и е процес, който завършвайки, остава в непостоянна "форма", давайки възможност за "допълване" или "променяне". В тази връзка, блог-пространството е безценно. Всеки дръзнал да оставя видими следи от своите осмисляния, осъзнавания, представи, е част от процесите на осъзнаване на всички останали, докоснали се до тези следи. Може би затова е толкова интересно. Може би затова всички ние идваме тук и драскаме, събираме снимки, картини, стихове. Имаме необходимост да сме част от осъзнаването или осъзнаванията на другите хора.
Та така за красотата на математиката, осмислянето и осъзнаването. Пък може и да не е така. Казва ли ти някой?





понеделник, 15 февруари 2010 г.

Искам...

Идваме с рев от изненада. Рев, който е единствената ни дума. После, замаяни от пъстрия калейдоскоп наоколо, се усмихваме и щастливо попиваме света. Заблуждаваме се, че виждаме, а всъщност сме запленени от забързаната шарения. Нямаме време да се вглеждаме. Бързаме. Постепенно калейдоскопа забавя въртенето си и спира. Сега вече наистина можем да се вгледаме. Можем дори и да видим какво има наоколо. И идва болката. Натрупана е от неусетно загубената невинност, от заразената ни с цинизъм душа. И ти се приисква калейдоскопа да се завърти пак. Но уви, света си стои непоклатим и всичко се вижда. Няма как да се върнат нито детската невинност, нито омайната картина на лудия калейдоскоп.  Искам да не виждам това, което не искам да видя... Искам си щастливата "слепота". Знам, че не може, но си я искам. Може би тогава болката ще се притъпи и току виж изчезнала...





четвъртък, 11 февруари 2010 г.

За светлината...

Светлината е странно нещо. Странно е раждането и, странно е разпространението и, странно е възприемането и, странно е влиянието и върху живота, странно е въздействието и върху психиката на човека.Както е странна и липсата на светлина. Странна е причината за липса на светлина, странно е възприемането и, странно е влиянието и върху живота и о, да, странно е въздействието и върху човешката психика. Спомням си колко силен страх съм изпитвал от тъмнината като дете. Силен, почти неконтролируем страх. Когато очите не могат да изградят "познат" образ на действителността, въображението създава чудовища.
Сега не ме е страх от тъмнината. Времето натрупа достатъчно информация в клетия ми мозък и сега той си тегли успокоителна "действителност", за да ми създава душевен комфорт. Сега тъмнината е времето ми за вглеждане. Вглеждам се в себе си, опитвайки се да преодолея съпротивата на захаросаното си его. Вглеждам се навън, опитвайки се да "изгладя" с мисълта си грозните неравности. Хубаво е да не бързам, да откривам всяка гънка.
Утрото идва, разкъсвайки пелената на съня. Събуждам се и се оказва, че пак съм си намерил причина да стана. Светлината, процеждаща се през прозореца, събужда усмивката ми. Светлината, която сякаш "скрива" безбрежността на Вселената и я "свива" до видимата и част - гледката през прозореца. Колко обозримо, колко познато и колко успокоително!Слънцето се надига и усмивката ми става лъчезарна.Дори си тананикам вече. Забравям за лутанията в безбрежната тъмнина и се впускам в деня. Вече знам, че тъмнината пак ще дойде за да ми даде тишина. Тишина, която ми е нужна за да доловя всички гласове. Да чуя себе си.
Та така със светлината и липсата и. Странна работа. А всъщност си е просто поток от фотони...или липста му.









неделя, 7 февруари 2010 г.

Лятото


Пак ви връщам към мястото откъдето започнах с тези опити. Та ето поредния...
с 51 думи.
Утрото. Утринна слънчева заря. Нежна крайречна омара. Лъч проникващ през горските сенки. Пладне.Цвъртене на щурци.Ухание на ливади. Жужене на пчели. Ромолене на поточе. Плисък на морски вълни. Заник. Лилаво небе. Утихнало слънце. Смълчана гора. Нощта. Цикади. Упойващ аромат на изстиващи жита. Шепот на невидими вълни.Неуловими нощни криле.
Събуждане.









събота, 6 февруари 2010 г.

Мораториум върху отглеждането на ГМО.Браво, НО..

Медиите и мнозина в коментарите си от вчера побързаха да възхвалят решението за мораториум върху отглеждането на ГМО в България, предложен от ГЕРБ. Само че има уловка. Вносителите казаха, че ще приемат измененията в закона (същите, сещу които всички протестирахме), но ще наложат мораториум. След 5 години, които не са толкова много, отмяната на мораториума просто ще "отключи" закона. Още повече, оказва се, европейската комисия е изисквала просто да оправим контрола по изследванията свързани с ГМО, а не да либерализираме режима. Получи се една типична какафония, в която заинтересованите получиха (или ще получат без повече съпротива), либерализацията, но с отложено "ползване". Според мен, предложението за мораториум не следва да обезсилва борбата срещу измененията в закона за ГМО.Ако има недостатъци по контрола, нека се оправят. И накрая, хубаво е управляващите да се вслушват в общественото мнение, но нека не е в такава "пожарникарска" обстановка.













четвъртък, 4 февруари 2010 г.

мини сага

Заразих се от едно много приятно място и сега пускам първия си нескопосан опит.Само 50 думи е!

Отпусна се на масивния зелен пристан, който тихо разбиваше нежните неравности на водата. Топлата лятна нощ кипеше невъобразимо около него. Мастиленото небе, обсипано с безброй звезди, го затискаше с необяснма сладост. Имаше нужда от почивка и се отдаде на съзерцание.
Един светкавичен език се протегна. Изведнъж стана съвсем тъмно.Завинаги.














сряда, 3 февруари 2010 г.

За или против разпространението на ГМО


Въпросът за разпространението на генно модифицирани организми (ГМО)има ключово значение за хората и за цялата планета, така че следва да се обсъжда колкото е възможно по-широко и настоятелно на всички възможни места.
Има няколко, според мен съществени, довода против, които искам да изложа тук.
Изхождам в разсъжденията си от едно простичко предположение, което ще се радвам някой да обори. Многообразието и многопосочността на факторите, които влияят на естествения еволюционен процес не могат да бъдат обхванати, изучени, систематизирани и предвидени.Няма как да бъде преценена "тежестта" на всеки един от тях, дори ако приемем, че можем да определим всичките (което е абсурдно само по себе си, предвид неуспешните опити на емпиричната наука да достигне до предел на опознаването на света).Ето защо,

Първо и най важно:
След като не можем да предвидим последствията, нямаме никакво право да предприемаме каквото и да било. Може да се случи практически всичко.

Второ:
Твърди се, че няма данни за вредното влияние на приеманите като храна от хората, ГМО.
Забележете "Няма данни"! Не се твърди , че няма вредно влияние. Ами как да има данни, като никой, който може да ги събере, систематизира и представи, няма интерес да го направи.Естествено, че няма да има данни.

Трето:
Запазването на чисотата на биологичната среда на България в частност, е стратегически въпрос.Проблемът с осигуряването на здравословна и естествена храна е ключов и ще се превръща в жизнено важен в следващите десетилетия, с оглед изчерпването на петролните запаси и съответните последствия върху самия начин на отглеждане на храни.
Четвърто:
Контрола.Твърди се че в законопроекта за ГМО има механизми за строг контрол.Добре, но контрола е върху последствията.Държавата ще следи дали нещо се нарушава, и ако да, ще глобява.Нещо за възможната превенция?Просто е невъзможна.След като не можем да се предпазим от нерегламентирано разпространение, а само да наказваме нарушителите, какви ще са последствията?Замислихте се,нали?

Няма да се впускам в пространни разсъждения по всеки един от пунктовете. Не е нужно.
Дори само първият е достатъчен, за да се вземе решение по въпроса.А въпросът не е с локално значение.Не е дори с краткосрочно глобално значение. Въпросът е с глобално дългосрочно значение и нашият, българският интерес, изисква да спрем опитите за промени в законодателството, разрешаващи употребата и отглеждането на ГМО.
















понеделник, 1 февруари 2010 г.

В търсене на точката

когато се вглеждаш...

Малката неподвижна точица, която търсим постоянно.
Да се подпрем, да се уловим за нея, за да не се премятаме
непрекъснато в безкрая. Опората около която изграждаме света си.
Вгледайте се в себе си...и наоколо.Намерете я!