вторник, 26 октомври 2010 г.

Фен страничка във Фейсбук

Наскоро ми попадна материалче в което се бяснява кратичко как и защо да си направим фен страничка във Фейсбук. Ето ви линк, а аз ще се опитам да споделя набързо моят скромен опит с направата на такава страничка, както и с добавянето на допълнителен таб в страничката. Струва ми се, че ще бъде интересно за тези, които имат бегли познания по HTML и CSS.
И така, влезте на http://www.facebook.com, без да се логвате, ако имате личен акаунт. 
Кликнете върху Create a Page в долният край на страничката.
Отваря се следното:
Избирате за какво е страничката, попълвате името, чеквате празното квадратче и създавате страничката. Оформянето и в голямата си част е като на лична страничка, така че ще пропусна обясненията. Причините да си създадете такава страничка са обяснени на линка, който дадох в началото, така че ще опиша тук само опита си по създаването на допълнителен таб, чрез използването на свободен шаблон. Има изобилие от шаблони тук . 
Как се добавя допълнителният таб е обяснено с картинки тук, като тънките моменти са два.
Редактирането на текста на шаблона и необходимостта да имате собствен сайт, където да качите изображенията, които се използват в шаблона. Е, разбира се, за да се получи ваша страничка, в шаблона трябва да заместите някои от изображенията с ваши, както и да редактирате текста. 
Кода на шаблона се съдържа във файла code.txt, а изображенията в папката images. Тази папка, съдържаща изображенията които ще използвате, следва да качите на вашия сайт, а във файла code.txt, да замените " images/" с "http://вашия сайт/facebook_page/images/"
Аз използвах следния шаблон, а в крайна сметка се получи това
Надявам се да ви е полезно и интересно споделеното. Ако някой реши, че мога да му бъда полезен при създаването на такава страничка, нека попита. Забавлявайте се! 

четвъртък, 12 август 2010 г.

Да пуснем книга на свобода

Не е моя идеята, просто сега достигна до мен.

"книги "пуснати на свобода". Т.е. ХУБАВИ книги, които на някого са в повече, които носят клеймо "книга пусната на свобода" и са оставени на седалка в градския транспорт, на пейка или на тротоара, в парка и пр. Ако ти хареса, можеш да я задържиш и да пуснеш друга своя хубава книга "на свобода". Клеймото можеш да си направиш сам или да го свалиш като изображение от уеб-сайт посветен на това."

Ще се опитам да направя и страничка във Фейсбук, с надеждтата популярността да я превърне в значима реалност. И тук мненията ви ще са от полза.



сряда, 23 юни 2010 г.

Безумие...

Не бях влизал известно време тук поради някакви си настроения, а освен това се бях зарекъл да не пиша по злободневни теми, но първото, което видях ме втрещи. После видях и поста на Христо, както и цялата буря по темата.
Нямам какво да добавя, освен да заявя и своето възмущение, като се надявам тези които ще наминат, да подемат вълната от възмущение.
Позволявам си само да сложа един цитат, който всички българи би следвало да знаят, особено "Четящите"... " Не се гаси туй що  не гасне!"












петък, 4 юни 2010 г.

За красотата...



Както знаете, обикновено драскам по няколко реда от дъжд на вятър и е учудващо, че толкова хора ми отделят от вниманието си, но днес няма да ви занимавам с измишльотините си.
Преди няколко дни забелязах, че една от колежките-блогърки участва в международен конкурс.
Разрових се и открих свеж изказ, талантлив фотографски поглед и... това. Не знам за вас, но на мен много ми хареса.
Имам дълбокото убеждение, че талантът в показването и изразяването на красотата трябва да бъде подкрепян винаги. 
Затова ви призовавам да отделим няколко минути, да се
регистрираме  и да я подкрепим !
А, и щях да забравя. Конкурса позволява ежедневно гласуване, така, че не бъдете скромни...
Надявам се, като спечели, колежката да ни "черпи" редовно със споделяне в блога си на прекрасните неща, които създава.

вторник, 1 юни 2010 г.

Спомняме ли си?

За всички които не са забравили,
които не искат да забравят и също за тези,
които могат да си припомнят.










събота, 29 май 2010 г.

Събуждане...





Събуждам се в поредния изгрев.
Всичко наоколо е същото. Аз трябва да реша как да го виждам.
Изглежда трябва да свикна, че в този избор ще бъда сам. Винаги.







петък, 28 май 2010 г.

Сънуване...



Преминавам през сенките на лунните клони.
Измислям си изгреви...





вторник, 27 април 2010 г.

Паралели II

Ето ви едни ето ви и друг . А ето и едни други. 
Все са носители на човешки гени. Кои са ХОРАТА, кажете вие.

Бесен съм и питам: Хора, къде сте?

понеделник, 26 април 2010 г.

Не забравяйте...

Преди няколко дни гледах кадри с ликвидирането на аварията в Чернобил и реших, че ще напиша няколко реда по този въпрос. Днес няколко часа търсих в гугъл кадри от онова време, но препратките сочеха само към коментари, повече или по- малко клонящи към политически изводи или към технически подробности за катастрофата.
Това, което искам да отбележа аз са хората. Хората които са предотвратявали разширяване на аварията, както и са погребвали реактора с почти голи ръце. Ето ги. Обикновени герои.


Мислили ли сте, какво щеше да стане, ако не бяха загасили пожара и се беше случил съвсем реалния ядрен взрив, с предполгаема мощност около 5 килотона. А никой не помни имената им. Няма и да ги научим.

Немарливост или подкупност..

Момченце на 2 годинки почина във варненска болница преди няколко дни. Оказа се, че в болницата имало места, както и лекарства в болничната аптека, но родителите били разтакавани към друга болница, принуждавани да търсят лекарствата. Под настиска на медиите от болницата набързо направиха проверка и уволниха  няколко човека.
Да ама не!
Прокуратурата следва да се самосезира по публикациите и да изправи пред съда виновните. Защото виновни има. Виновни заради немарливост или още по-лошо за подкупност. 
Единственият начин да се спрат издевателствата над пациентите е да се разследва и наказва веднага, защото уволнението не е наказание, а по-скоро избягване на наказанието.
Да видим сега дали сме по-чувствителни към кучешките неволи или човешкият живот в България все пак има цена.



четвъртък, 22 април 2010 г.

Какво искам(е)


Поспрете за малко и си помислете.
Какво искате да имате? Ама наистина много искате да го имате!
А сега си отговорете на въпроса :
Какво ще се промени, ако го получите?
помислете още малко, или повече и върху измамно еднаквия въпрос:
Какво искате всъщност?
замислихте се...
И какво ще се промени ако това, което искате, се случи?
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
още ли мислите?  Това е хубаво...
Да ви попитам ли какво ще направите за да получите първото и за да се случи второто?





вторник, 20 април 2010 г.

Ако забравяме...


понеже не мога да напиша нищо по-добро, а историята 
трябва да се помни...българската..





понеделник, 19 април 2010 г.

Паралели...


Протягам ръка и докосвам устните ти.
Началото е.
Случване на предопределения ми смисъл.
Няколко безкрайни мига, докато  ръката ми се откъсне, ме имаше.
...до следващото докосване...





сряда, 7 април 2010 г.

Споделяне...


Днес, както всеки ден, наминах тук и намерих едно малко или пък голямо съкровище. Отнесох се някъде...и ето парченцата:
настръхване, усещане, че аха си уловил неуловимото и една дълбока, всеобхватна нега...

Споделете вашите парченца...

Павле, благодаря ти за подаръка!




четвъртък, 1 април 2010 г.

За истината


Много години търсих единствената истина. Изчетох безброй книги. Търсих невидимите зрънца. Намирах безценните мисли на мъдри хора. Подреждах, събирах, изваждах за да изкристализира най-после отговора. Вечната истина. Неотменимата истина. Тази, която всички търсим , а никога не намираме. Днес ще я споделя с вас.
Просто елате тук





сряда, 24 март 2010 г.

Пътища...


Ако по всякакви друмища вървял си и стигнеш до края, а имаш още останало от нозете ти, още останало от ръцете ти, разгръщали тръните...Тогава?





вторник, 23 март 2010 г.

Проглеждане...



Дълго време не знаеше съвсем какво иска. После реши и си измисли граници, за да може да разбере. Поседна на ръба, който беше измислил, зарови стъпалата си, също измислени, в звездния прах  сътворен от някой преди него, и се взря отвъд границите.
Оказа се, че напразно ги е измислил, след като се взира отново отвъд тях. Усети смътно, че там някъде има нещо извън него, нещо което съществува независимо от желанията му, от въобажението му.  Прииска му се  да протегне ръка и да остави следа. Там.






понеделник, 22 март 2010 г.

Пролет пукна...



Птиците са полудели от пролет.
Може би защото са забравили предишната...
Или пък тази им е първа?




събота, 13 март 2010 г.

По пътеката



Срещнеш ли я, Любовта те осветява като всепроникващо меко Слънце. Изпълва те с живителни сили, завладява хоризонтите ти и...те подготвя за Голямото Изпитание - борбата със собственото ти Его. Има безбройни писания за  това какво е Любовта. За Истинската Любов, за Голямата Любов, за Божията Любов... Според мен Любовта е само една и тя винаги има реално човешко лице. Всичко останало за красиви абстракции, които те "предпазват" от впускане в схватката с Егото. Колко Голяма ще бъде Любовта зависи от това колко място, освободено от Егото си, ще и дадете. Няма друг начин да живеете Любов. Колкото повече място и дадете, толкова повече Любов ще живеете. Спомнете си това, когато борещото се за оцеляване Его се замята болезнено и ви заподхвърля логични причини да се откажете от Любовта. И ако сега си задавате основателния въпрос "Какво ще остане от мен, когато Егото ми изчезне съвсем?", ще ви отговоря, че не знам. Но знам, че ще науча отговора. Защото ИСКАМ да живея Любовта...ЦЯЛАТА.




вторник, 23 февруари 2010 г.

За малките красоти, осмислянето и осъзнаването...


Поводът за днешните ми драсканици е съвсем прозаичен. Вчера помагах на един седмокласник да решава задачи по математика. Като на всеки седмокласник (може да има и изключения де!!), математиката му е неприятна, меко казано, и усилията да се самопринуди за самоподготовка са едно непосилно бреме. Та днес, припомняйки си вчерашните обяснения, се улових, че съм му предложил решение, което е неизпълнимо. Прегледах си записките и намерих друго, много по-лесно. Оказа се  обаче, че ще ми е много трудно да му го обясня. Парадоксално, нали? И за мен математиката през ранните ми ученически години беше неприятна. Докато в техникума не ми се падна учител, който ми помогна (явно и аз съм искал де), да открия простичката красота на математиката. Днес си припомних тези мои нагласи и се досетих как да обясня простичкото решение на младежа, но малкото ми откритие ме заведе в съвсем друга посока на мисли.
Езика ни "затваря" в определени рамки, които не могат да надхвърлят осмислянето на нещата.
Когато трябва да предадем собствения си начин на осмисляне, езика върши прекрасна работа. Стига разбира се да успеем да "прехвърлим" границата, поставена от "владеенето" на езика, нашето и на събеседника. 
Не така стоят нещата с осъзнаването. Осъзнаването на света минава през осмислянето на много неща, но отива отвъд. Осъзнаването е създаване на цялостна представа и е процес, който завършвайки, остава в непостоянна "форма", давайки възможност за "допълване" или "променяне". В тази връзка, блог-пространството е безценно. Всеки дръзнал да оставя видими следи от своите осмисляния, осъзнавания, представи, е част от процесите на осъзнаване на всички останали, докоснали се до тези следи. Може би затова е толкова интересно. Може би затова всички ние идваме тук и драскаме, събираме снимки, картини, стихове. Имаме необходимост да сме част от осъзнаването или осъзнаванията на другите хора.
Та така за красотата на математиката, осмислянето и осъзнаването. Пък може и да не е така. Казва ли ти някой?





понеделник, 15 февруари 2010 г.

Искам...

Идваме с рев от изненада. Рев, който е единствената ни дума. После, замаяни от пъстрия калейдоскоп наоколо, се усмихваме и щастливо попиваме света. Заблуждаваме се, че виждаме, а всъщност сме запленени от забързаната шарения. Нямаме време да се вглеждаме. Бързаме. Постепенно калейдоскопа забавя въртенето си и спира. Сега вече наистина можем да се вгледаме. Можем дори и да видим какво има наоколо. И идва болката. Натрупана е от неусетно загубената невинност, от заразената ни с цинизъм душа. И ти се приисква калейдоскопа да се завърти пак. Но уви, света си стои непоклатим и всичко се вижда. Няма как да се върнат нито детската невинност, нито омайната картина на лудия калейдоскоп.  Искам да не виждам това, което не искам да видя... Искам си щастливата "слепота". Знам, че не може, но си я искам. Може би тогава болката ще се притъпи и току виж изчезнала...





четвъртък, 11 февруари 2010 г.

За светлината...

Светлината е странно нещо. Странно е раждането и, странно е разпространението и, странно е възприемането и, странно е влиянието и върху живота, странно е въздействието и върху психиката на човека.Както е странна и липсата на светлина. Странна е причината за липса на светлина, странно е възприемането и, странно е влиянието и върху живота и о, да, странно е въздействието и върху човешката психика. Спомням си колко силен страх съм изпитвал от тъмнината като дете. Силен, почти неконтролируем страх. Когато очите не могат да изградят "познат" образ на действителността, въображението създава чудовища.
Сега не ме е страх от тъмнината. Времето натрупа достатъчно информация в клетия ми мозък и сега той си тегли успокоителна "действителност", за да ми създава душевен комфорт. Сега тъмнината е времето ми за вглеждане. Вглеждам се в себе си, опитвайки се да преодолея съпротивата на захаросаното си его. Вглеждам се навън, опитвайки се да "изгладя" с мисълта си грозните неравности. Хубаво е да не бързам, да откривам всяка гънка.
Утрото идва, разкъсвайки пелената на съня. Събуждам се и се оказва, че пак съм си намерил причина да стана. Светлината, процеждаща се през прозореца, събужда усмивката ми. Светлината, която сякаш "скрива" безбрежността на Вселената и я "свива" до видимата и част - гледката през прозореца. Колко обозримо, колко познато и колко успокоително!Слънцето се надига и усмивката ми става лъчезарна.Дори си тананикам вече. Забравям за лутанията в безбрежната тъмнина и се впускам в деня. Вече знам, че тъмнината пак ще дойде за да ми даде тишина. Тишина, която ми е нужна за да доловя всички гласове. Да чуя себе си.
Та така със светлината и липсата и. Странна работа. А всъщност си е просто поток от фотони...или липста му.









неделя, 7 февруари 2010 г.

Лятото


Пак ви връщам към мястото откъдето започнах с тези опити. Та ето поредния...
с 51 думи.
Утрото. Утринна слънчева заря. Нежна крайречна омара. Лъч проникващ през горските сенки. Пладне.Цвъртене на щурци.Ухание на ливади. Жужене на пчели. Ромолене на поточе. Плисък на морски вълни. Заник. Лилаво небе. Утихнало слънце. Смълчана гора. Нощта. Цикади. Упойващ аромат на изстиващи жита. Шепот на невидими вълни.Неуловими нощни криле.
Събуждане.









събота, 6 февруари 2010 г.

Мораториум върху отглеждането на ГМО.Браво, НО..

Медиите и мнозина в коментарите си от вчера побързаха да възхвалят решението за мораториум върху отглеждането на ГМО в България, предложен от ГЕРБ. Само че има уловка. Вносителите казаха, че ще приемат измененията в закона (същите, сещу които всички протестирахме), но ще наложат мораториум. След 5 години, които не са толкова много, отмяната на мораториума просто ще "отключи" закона. Още повече, оказва се, европейската комисия е изисквала просто да оправим контрола по изследванията свързани с ГМО, а не да либерализираме режима. Получи се една типична какафония, в която заинтересованите получиха (или ще получат без повече съпротива), либерализацията, но с отложено "ползване". Според мен, предложението за мораториум не следва да обезсилва борбата срещу измененията в закона за ГМО.Ако има недостатъци по контрола, нека се оправят. И накрая, хубаво е управляващите да се вслушват в общественото мнение, но нека не е в такава "пожарникарска" обстановка.













четвъртък, 4 февруари 2010 г.

мини сага

Заразих се от едно много приятно място и сега пускам първия си нескопосан опит.Само 50 думи е!

Отпусна се на масивния зелен пристан, който тихо разбиваше нежните неравности на водата. Топлата лятна нощ кипеше невъобразимо около него. Мастиленото небе, обсипано с безброй звезди, го затискаше с необяснма сладост. Имаше нужда от почивка и се отдаде на съзерцание.
Един светкавичен език се протегна. Изведнъж стана съвсем тъмно.Завинаги.














сряда, 3 февруари 2010 г.

За или против разпространението на ГМО


Въпросът за разпространението на генно модифицирани организми (ГМО)има ключово значение за хората и за цялата планета, така че следва да се обсъжда колкото е възможно по-широко и настоятелно на всички възможни места.
Има няколко, според мен съществени, довода против, които искам да изложа тук.
Изхождам в разсъжденията си от едно простичко предположение, което ще се радвам някой да обори. Многообразието и многопосочността на факторите, които влияят на естествения еволюционен процес не могат да бъдат обхванати, изучени, систематизирани и предвидени.Няма как да бъде преценена "тежестта" на всеки един от тях, дори ако приемем, че можем да определим всичките (което е абсурдно само по себе си, предвид неуспешните опити на емпиричната наука да достигне до предел на опознаването на света).Ето защо,

Първо и най важно:
След като не можем да предвидим последствията, нямаме никакво право да предприемаме каквото и да било. Може да се случи практически всичко.

Второ:
Твърди се, че няма данни за вредното влияние на приеманите като храна от хората, ГМО.
Забележете "Няма данни"! Не се твърди , че няма вредно влияние. Ами как да има данни, като никой, който може да ги събере, систематизира и представи, няма интерес да го направи.Естествено, че няма да има данни.

Трето:
Запазването на чисотата на биологичната среда на България в частност, е стратегически въпрос.Проблемът с осигуряването на здравословна и естествена храна е ключов и ще се превръща в жизнено важен в следващите десетилетия, с оглед изчерпването на петролните запаси и съответните последствия върху самия начин на отглеждане на храни.
Четвърто:
Контрола.Твърди се че в законопроекта за ГМО има механизми за строг контрол.Добре, но контрола е върху последствията.Държавата ще следи дали нещо се нарушава, и ако да, ще глобява.Нещо за възможната превенция?Просто е невъзможна.След като не можем да се предпазим от нерегламентирано разпространение, а само да наказваме нарушителите, какви ще са последствията?Замислихте се,нали?

Няма да се впускам в пространни разсъждения по всеки един от пунктовете. Не е нужно.
Дори само първият е достатъчен, за да се вземе решение по въпроса.А въпросът не е с локално значение.Не е дори с краткосрочно глобално значение. Въпросът е с глобално дългосрочно значение и нашият, българският интерес, изисква да спрем опитите за промени в законодателството, разрешаващи употребата и отглеждането на ГМО.
















понеделник, 1 февруари 2010 г.

В търсене на точката

когато се вглеждаш...

Малката неподвижна точица, която търсим постоянно.
Да се подпрем, да се уловим за нея, за да не се премятаме
непрекъснато в безкрая. Опората около която изграждаме света си.
Вгледайте се в себе си...и наоколо.Намерете я!










понеделник, 25 януари 2010 г.

Къде е Той...

В събота вечерта, вместо телевизионно губене на време, си пуснах един филм - митологична епопея с Арманд Асанте- Одисей.
Снощи, докато влака се опитваше безуспешно да ме приспи, замислен след един теологичен разговор с интересен спътник и спомняйки си филма(който го е гледал ще се сети за връзката),ми хрумна следното: Той(да ТОЙ) има не по-малка нужда от нас, хората, отколкото ние от Него.И докато по въпроса с нашата нужда са казвани много неща, не можах да си спомня да съм прочел нещо за Неговата.А тя е жизнено важна.Хората сме му нужни, защото сме единствения Му шанс да съществува извън себе си.Да има образ извън всеобхватното.Да има мислими граници.Т.е. да съществуа.
Обърнах се на другата страна и заспах.Не че продължи дълго, но пък беше хубаво.
Може да звучи еретично, но аз знам, че Той ме разбира.









петък, 22 януари 2010 г.

Интимно



вечната скитница

В безбрежната тиха самотност,
светлината е някъде там.
Протягаш ръце...
Протяга ръце...
И завършвате...себе си.











четвъртък, 21 януари 2010 г.

Опит за разсъждение по тема...



Взимам повод за следващите драсканици от една статия в читалнята си. Ако прочетете статията, надявам се ще разберете какво е провокирало желанието ми за публични размишления.
Дали Демокарцията и Капитализмът са необходимите и достатъчни усповия за просперитет на едно общество? Този въпрос изглежда решен, но на мен ми се иска да поразсъждавам.И така. От къде тръгва всичко? Моят отговор е Свободата.При това не тази свобода, която е записана в харти, конституции и закони, а свободата дарена със самия факт на раждането на човека - свободата да проявява свободната си воля. Тази изконна свобода е една и съща за всеки човек, роден на Земята. От тази Свобода произтичат всички други свободи. В този смисъл, доколкото Демокрацията е делегиране на права, то тя е и преотстъпване на свобода или на части от Свободата. Можем да приемем, че това е доброволно заемане (временно лишаване?!) на някакви части от изконната ни свобода на някой друг - целесъобразен механизъм за приемливо функциониране на Държавата. Очевидно е: Всеки от нас има интерес Демокрацията да функиционира така, че упражняването на власт(ползване на заетата свобода) от делегатите, да не превишава "обема" на делегираната свобода(власт).
Относно Капитализма-свещената крава на всички, определящи се като демократи.
Капитализма е механизъм за преливане (дали ме е страх да използвам друга дума - изсмукване) на ресурси (труд, време) от по-голяма група хора към по-малка група хора и обсебване на земни ресурси ( полезни изкопаеми, земя, вода) от ограничена група хора, за сметка на правото на всички останали хора. Основният инструмент на този механизъм за преразпределяне(преливане,изсмукване) на ресурси са парите. Опитите на Капитализма да "смели" чрез основния си инструмент, всички аспекти на човешкия живот, за съжаление влияят върху сферата на чисто човешките взаимоотношения, отнемайки от мястото на честността, почтеността и доверието.
И още нещо. Огледайте се около себе си. Имаме конституционно закрепени демокрация и капитализъм. Харесва ли ви гледката?
Съзнавам, че без посочването на конкретни алтернативи, написаното от мен "олеква", но целта ми не е да давам отговори, а да провокирам размишления. Освен това не съм написал нищо, което да не е казано преди мен. Колко хитро , нали?
Все пак да внимаваме. Лесните отговори винаги се оказват измамно верни.
Да потърсим заедно...














Поседнах за малко...



...и отворих очи.

Облегнах се на обраслия с мъх дънер.
Сянката на буковата гора ми зашептя
свои си спомени.
Усмихнах се и ето, че размахвам босите си крака,
провесени през ръба на Вселената.
Какво ли правя тук?
Ами заразявам с усмивки съседната Вселена...















сряда, 20 януари 2010 г.

За снега...



Преди години, когато "..дърветата бяха големи" (странно е , че помня филма :)), зимите биваха снежни. Много неща, които и тогава съм забелязвал, разбирам едва сега. Или по-скоро съм склонен да им придам друг смисъл. Кой знае.
Снега скрива от погледа тъжността на оголените дървета, скрива грозотата на разкаляните тротоари, скрива абсурда на разбитите улици, скрива сивотата на еднообразните сгради. Снега не търпи върху себе си петната на ежедневието и безпощадно отбелязва чрез тях собствената ни грозота.
Снега попива в себе си всички незначителни шумове и ни дава шанса да се вслушаме в себе си.Отделяйки ни от шумовете на света, ни дава дълбоката тишина на самите нас. Ако сме готови да я чуем.
Обичам обилния сняг.Връща ме в детството и ме подсеща, че красивото е възможно...








Разходка



някъде там...



В тишината на нощта затварям очи и
се връщам в моето пътуване.
Сред безбройните споделени пътувания
на другите...











вторник, 19 януари 2010 г.

шипчета...

През последните седмици, пък и не само, бяхме залети от драматични събития в политическия живот.Ето и сега телевизора ме убеждава колко важно нещо е политиката, като едни умни и обиграни в говоренето хора демонстрират проблясванията на егото си.
През последната седмица, за добро или за лошо,вниманието ми беше погълнато именно от политическите събития, като оптите ми бързо да натрупам впечатления ме отведе на много интересно място.
Тръгвайки от политиката в блог - пространството, едновременно с утихването на страстите около Р.Желева, пред мен се откри един друг свят.Пространство,което винаги съм търсил и виждал, но сега то се открои в антиподната си на политиката същност. Пространство поразяващо с естествената красота на споделянето и самородния блясък на всеки талант. Проблясъци на откровението, бисерчета на мерената реч, пъстри парченца любов.
Два, като че абсолютно недокосващи се, немислимо противоположни, неспособни на допирни точки светове. И все пак си приличат по нещо.И двата свята влияят на живота ни със страшна сила.Единия въпреки желанието ни(уви), а другия (единствено поканен от нас) ни променя и открива за света.
Моето дълбоко убеждение е, че всеки от нас е длъжен пред себе си и пред децата си да вложи всяка своя секунда, всеки свой талант за да променим обществото и държавата. Да ги променим така, че нашите деца да харесват мястото където живеят и хората с които се разминават по улиците. Да вложим цялата си любов, цялата си доброта в това, което правим. Резултат не може да няма. Просто не може!











Сутрешно...



за морето с любов



Слънцето се събужда,
окъпано в морски лъчи.
За всеки започнат миг,
усмихнат в тъгата на дните ни...


петък, 15 януари 2010 г.

Някои мисли след шумотевицата.

Преминаха дългоочакваните протести , отмина и изслушването на Желева.Затихнаха силните емоции в дебатите предшестващи и следващи тези събития.Използвам ги само като повод, защото примерите в подкрепа на тезата ми могат да бъдат безкрайни.За пореден път сменихме политиците на власт и за пореден път се убедихме, че нещо в самата система куца.Нямаме работещ, ефективен механизъм за избор на компетентни и отговорни хора, които да ни представляват.Нямаме работещ и ефективен механизъм за смяна на избраните и несправящи се с поставените им от нас цели.
През последните 20 години, въпреки илюзията, че се движим в избраната посока, всъщност тичаме на място.Цяло едно поколение, нашето поколение, е похаречно и резултата е нулев.Нямаме прозрачност на управлението на държавата, нямаме ефективна и независима съдебна система, нямаме отговорна и работеща местна власт, нямаме независими медии.
Всъщност какво постигнахме през последните 20 години?Това, което имаме сега ли беше целта ни?
Ако искаме да имаме това, което всъщност ни се полага по принцип, а именно труда ни да ни носи благосъстояние,следва да преосмислим самия механизъм по който управляваме държавата си.Защото сега труда ни е ограбван от корумпирани чиновници, от некомпетентни политици и от неефективни институции.Къде ни е грешката?Какво недогледахме и какво можем да направим всъщност?
Време е да се огледаме за отговор.Защото смяната на играчите се оказа недостатъчно, а времето минава и живота ни също.

вторник, 12 януари 2010 г.

За прословутия интерфейс, трафичните данни и "невъзможните" 2 часа

Според медиите днес се е провело обсъждане на измененията в ЗЕС.На въпросното обсъждане, представители на трите мобилни оператора в хор твърдят, че не могат да изпълнят поискания от МВР срок за предоставяне на трафични данни.Освен това, като аргумент срещу този срок, се изтъква необходимостта от допълнителни разходи.
Забележете! Поне трима нови служители за 24 часово дежурство!
За всеки специалист в телекомуникациите е ясно, че твърденията на операторите са меко казано смешни.
Първо: Всеки телекомуникационен(не само мобилните) оператор има в мрежата си т.нар. билинг система. Система,която дава в реално време информация за продължителността и избрания номер за ВСЯКО обаждане.На базата на тези данни операторите(ВСИЧКИ) изготвят сметките на своите абонати.
Извличането на справка от тази база данни не изисква допълнително програмно осигуряване, компютри или някаква друга инвестиция.
Второ:Единственото, което е нужно за предоставяне на необходимата информация са съответния брой оператори за 24 часово дежурство, както и сигурен начин за изпращане на информацията.Сами преценете допълнителните разходи на операторите, съотнесени към разходите за която и да е друга тяхна дейност, както и към приходите им.
Тъй като предоставянето на трафична информация не е нито финасов, нито технически, нито дори организационен проблем, то защо тогава сме свидетели на подобна реакция?
Нарочно отделям от този коментар мненията на интернет доставчиците, защото там събирането на трафична информация не е присъща част от дейността, тъй като трафика (ако се плаща), се измерва в количество информация и няма необходимост от събиране на данни за направлениета.