вторник, 23 февруари 2010 г.

За малките красоти, осмислянето и осъзнаването...


Поводът за днешните ми драсканици е съвсем прозаичен. Вчера помагах на един седмокласник да решава задачи по математика. Като на всеки седмокласник (може да има и изключения де!!), математиката му е неприятна, меко казано, и усилията да се самопринуди за самоподготовка са едно непосилно бреме. Та днес, припомняйки си вчерашните обяснения, се улових, че съм му предложил решение, което е неизпълнимо. Прегледах си записките и намерих друго, много по-лесно. Оказа се  обаче, че ще ми е много трудно да му го обясня. Парадоксално, нали? И за мен математиката през ранните ми ученически години беше неприятна. Докато в техникума не ми се падна учител, който ми помогна (явно и аз съм искал де), да открия простичката красота на математиката. Днес си припомних тези мои нагласи и се досетих как да обясня простичкото решение на младежа, но малкото ми откритие ме заведе в съвсем друга посока на мисли.
Езика ни "затваря" в определени рамки, които не могат да надхвърлят осмислянето на нещата.
Когато трябва да предадем собствения си начин на осмисляне, езика върши прекрасна работа. Стига разбира се да успеем да "прехвърлим" границата, поставена от "владеенето" на езика, нашето и на събеседника. 
Не така стоят нещата с осъзнаването. Осъзнаването на света минава през осмислянето на много неща, но отива отвъд. Осъзнаването е създаване на цялостна представа и е процес, който завършвайки, остава в непостоянна "форма", давайки възможност за "допълване" или "променяне". В тази връзка, блог-пространството е безценно. Всеки дръзнал да оставя видими следи от своите осмисляния, осъзнавания, представи, е част от процесите на осъзнаване на всички останали, докоснали се до тези следи. Може би затова е толкова интересно. Може би затова всички ние идваме тук и драскаме, събираме снимки, картини, стихове. Имаме необходимост да сме част от осъзнаването или осъзнаванията на другите хора.
Та така за красотата на математиката, осмислянето и осъзнаването. Пък може и да не е така. Казва ли ти някой?





11 коментара:

  1. Винаги съм обичала математиката. Там всичко е по правила и дефиниция. Само там. А аз обичам последователността и точността хронично.

    ОтговорИзтриване
  2. В математиката има красота и поне за мен, тя е в откриването на връзката и с обикновените неща. Има дялове от нея, които отиват отвъд обикновеното, но там не съм пристъпвал. Има едно преплитане, което съм се опитал да изкажа тук и то е същественото според мен.

    ОтговорИзтриване
  3. математиката е откровена, искрена, точна наука и ти позволява да ѝ се довериш
    красотата е вътре в нея и ако успееш да я проследиш в правилен (последователен) ред на мисли, закони, правила и формули, ще успееш да я обикнеш, независимо от качествата на учителя ти
    а до какви безкрайни (висоти) води тя дръзналия да ѝ се отдаде... е, нека засега си останем в тясното прозорче на интернет и да не разбиваме и рамката му :)

    ОтговорИзтриване
  4. А аз навсякъде виждам красота - и в симетрията и в асиметрията, в руините на стара сграда, и в прясно-боядисаната фасада...
    А математиката е навсякъде...опитах се веднъж да избягам от нея.
    Неуспешно.
    :)

    ОтговорИзтриване
  5. леле колко мили почитатели на математиката! Добре сте ми дошли! Честно казано любовта ми към математика се върна просто като спомен. А иначе ми се удава съвсем лесно да избягам от математиката. Дори не го осъзнавам като бягство, защтот просто е преминаване през вратата...Замъглих ли ви? Ето че не всичко е математика.Има и метафори, алегории и словесни форми, които не се подреждат логично и по правила. Но това е друга тема.Математиката си има красота, която малцина виждат. Благодаря ви за усмивките!

    ОтговорИзтриване
  6. Къде се изгуби? Беше ми интересно да влизам тук. Хайде, пролет е :)

    ОтговорИзтриване
  7. Не съм се изгубил.Просто затишие на "перото". Като се върне птичето, пак ще пиша.

    ОтговорИзтриване
  8. Винаги съм мразил математиката. 'Щото е откровена, искрена и точна.

    ОтговорИзтриване
  9. Bla, винаги съм се удивлявал как една толкова изчистена абстракция като математиката, може да създава някакви човешки емоции. И понеже с възрастта се "изчистих" от натрапчивото желание да се самодоказвам, то просто споделям някои парченца от себе си. Или всичките...за тези, които са способни да ги откриват.

    ОтговорИзтриване
  10. Изкуството и неговите похвати...

    Математика [ftw] !

    :)

    ОтговорИзтриване
  11. Математиката като изразно средство...

    ОтговорИзтриване

Вашето мнение е важно за мен.Моля пишете на кирилица и спазвайте добрия тон към всички.
Благодаря!