Снощи, докато влака се опитваше безуспешно да ме приспи, замислен след един теологичен разговор с интересен спътник и спомняйки си филма(който го е гледал ще се сети за връзката),ми хрумна следното: Той(да ТОЙ) има не по-малка нужда от нас, хората, отколкото ние от Него.И докато по въпроса с нашата нужда са казвани много неща, не можах да си спомня да съм прочел нещо за Неговата.А тя е жизнено важна.Хората сме му нужни, защото сме единствения Му шанс да съществува извън себе си.Да има образ извън всеобхватното.Да има мислими граници.Т.е. да съществуа.
Обърнах се на другата страна и заспах.Не че продължи дълго, но пък беше хубаво.
Може да звучи еретично, но аз знам, че Той ме разбира.
