Дълго време не знаеше съвсем какво иска. После реши и си измисли граници, за да може да разбере. Поседна на ръба, който беше измислил, зарови стъпалата си, също измислени, в звездния прах сътворен от някой преди него, и се взря отвъд границите.
Оказа се, че напразно ги е измислил, след като се взира отново отвъд тях. Усети смътно, че там някъде има нещо извън него, нещо което съществува независимо от желанията му, от въобажението му. Прииска му се да протегне ръка и да остави следа. Там.
Хайде, нека го направи, ще изгуби само границите на собствените си ориентири.
ОтговорИзтриванеИли ще си нарисува нови...
ОтговорИзтриванеНикога не ни стига, това което е тук.Може би защото мислим,че там е по-различно, по-хубаво, но често се оказва,че грешим.
ОтговорИзтриванеДа, Владо, ако тук и там са все от едната страна...но ако Там е извън теб, то нещата имат друг ракурс...или поне на мене ми изглежда така.
ОтговорИзтриванеЛошото е, че където и да отидем, носим себе си...и своите граници, макар и нови. С медитация може да се отиде Там, после е по-лесно.
ОтговорИзтриване