Срещнеш ли я, Любовта те осветява като всепроникващо меко Слънце. Изпълва те с живителни сили, завладява хоризонтите ти и...те подготвя за Голямото Изпитание - борбата със собственото ти Его. Има безбройни писания за това какво е Любовта. За Истинската Любов, за Голямата Любов, за Божията Любов... Според мен Любовта е само една и тя винаги има реално човешко лице. Всичко останало за красиви абстракции, които те "предпазват" от впускане в схватката с Егото. Колко Голяма ще бъде Любовта зависи от това колко място, освободено от Егото си, ще и дадете. Няма друг начин да живеете Любов. Колкото повече място и дадете, толкова повече Любов ще живеете. Спомнете си това, когато борещото се за оцеляване Его се замята болезнено и ви заподхвърля логични причини да се откажете от Любовта. И ако сега си задавате основателния въпрос "Какво ще остане от мен, когато Егото ми изчезне съвсем?", ще ви отговоря, че не знам. Но знам, че ще науча отговора. Защото ИСКАМ да живея Любовта...ЦЯЛАТА.
