Паралели II

Ето ви едни ето ви и друг . А ето и едни други. 

Все са носители на човешки гени. Кои са ХОРАТА, кажете вие.

Бесен съм и питам: Хора, къде сте?

Не забравяйте...

Преди няколко дни гледах кадри с ликвидирането на аварията в Чернобил и реших, че ще напиша няколко реда по този въпрос. Днес няколко часа търсих в гугъл кадри от онова време, но препратките сочеха само към коментари, повече или по- малко клонящи към политически изводи или към технически подробности за катастрофата.

Това, което искам да отбележа аз са хората. Хората които са предотвратявали разширяване на аварията, както и са погребвали реактора с почти голи ръце. Ето ги. Обикновени герои.

Мислили ли сте, какво щеше да стане, ако не бяха загасили пожара и се беше случил съвсем реалния ядрен взрив, с предполгаема мощност около 5 килотона. А никой не помни имената им. Няма и да ги научим.

Немарливост или подкупност..

Момченце на 2 годинки почина във варненска болница преди няколко дни. Оказа се, че в болницата имало места, както и лекарства в болничната аптека, но родителите били разтакавани към друга болница, принуждавани да търсят лекарствата. Под настиска на медиите от болницата набързо направиха проверка и уволниха  няколко човека.

Да ама не!
Прокуратурата следва да се самосезира по публикациите и да изправи пред съда виновните. Защото виновни има. Виновни заради немарливост или още по-лошо за подкупност. 

Единственият начин да се спрат издевателствата над пациентите е да се разследва и наказва веднага, защото уволнението не е наказание, а по-скоро избягване на наказанието.
Да видим сега дали сме по-чувствителни към кучешките неволи или човешкият живот в България все пак има цена.

Какво искам(е)

Поспрете за малко и си помислете.
Какво искате да имате? Ама наистина много искате да го имате!
А сега си отговорете на въпроса :
Какво ще се промени, ако го получите?
помислете още малко, или повече и върху измамно еднаквия въпрос:
Какво искате всъщност?
замислихте се...
И какво ще се промени ако това, което искате, се случи?
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
.
още ли мислите?  Това е хубаво...
Да ви попитам ли какво ще направите за да получите първото и за да се случи второто?

Ако забравяме...

понеже не мога да напиша нищо по-добро, а историята 
трябва да се помни...българската..

Паралели...

Протягам ръка и докосвам устните ти.
Началото е.
Случване на предопределения ми смисъл.
Няколко безкрайни мига, докато  ръката ми се откъсне, ме имаше.
...до следващото докосване...

Споделяне...

Днес, както всеки ден, наминах тук и намерих едно малко или пък голямо съкровище. Отнесох се някъде...и ето парченцата:
настръхване, усещане, че аха си уловил неуловимото и една дълбока, всеобхватна нега...

Споделете вашите парченца...

Павле, благодаря ти за подаръка!

За истината

Много години търсих единствената истина. Изчетох безброй книги. Търсих невидимите зрънца. Намирах безценните мисли на мъдри хора. Подреждах, събирах, изваждах за да изкристализира най-после отговора. Вечната истина. Неотменимата истина. Тази, която всички търсим , а никога не намираме. Днес ще я споделя с вас.
Просто елате тук